Ojalá

Posted: 21.09.2012 in опити

Има две трагедии в живота на човек. Сред многото болки и разочарования,тези два момента оставят белези завинаги – първият е човек да изгуби себе си, идеалите и посоката в живота, а другият е да изгуби онези, които осмислят съществуването му. Не мога да си представя какво ли е усещането,когато и двете се случат едновременно.

Повечето хора свързват датата 11 септември с една година. С две кули. С едно действие и безброй последствип, които все още движат и променят света без да е ясно накъде отива всичко. За една друга малка част от този свят,на една райска земя с чудновата форма, 11 септември е спомен за една друга трагедия, все така силна и все толкова лична. Годината е 1973, мястото е Чили, а моментът – този на унищожаването на една илюзия и безброй мечти и идеали. Не потъпкване, забравяне или цензуриране – не. Смазване,убиване, екзекутиране на всичко от което и за което човек живее. За някои този ден е бил може би светлият знак на една идеологическа революция – тържественото потушаване на комунистическия пламък. А за всички останали това е било началото на агонията и неибежния край на света такъв,какъвто са го познавали. Смъртта на един чист,наивен идеализъм,на едни светли думи,които както и да се тълкува днес политическата им принадлежност, са носели вяра и спокойствие тогава. На онзи 11 септември, по изгрев слънце, първите изстрели са уповестили края на този утопичен сън.  А събуждането е дало началото на един кошмар.

Спомените са като невидим товар – човек изглежда нормален за околните и само скришом и насаме си позволява да се превива под смазващата тежест, която носи всеки ден. Чили е родила невероятни писатели. По – точно е отгледала хора,достатъчно силни да носят завинаги отпечатъка на тази трагедия, винаги обща, но неизменно лична, която напоява страниците с искреност и емоционална критичност. Тъжно е, че именно трагедиите и безнадеждността раждат големи подвизи и велики идеи, но всъщност това е необяснимото у човека – дори след непреодолимото бедствие, той оцелява. За да разкаже. За да осмисли. И, ако е възможно, да промени – ако не хода на световната история, то поне този на своята лична такава.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s