Archive for the ‘кутия’ Category

Made in Salamanca

Posted: 10.06.2012 in кутия

Благодаря ти,че ми показа какво е да се чувстваш у дома. Благодаря ти, че сподели с мен хармонията, красотата и жизнеността си. Благодаря ти, че ми подари време да бъда свободна, несериозна, спонтанна и жива с теб и за теб. Благодаря ти, че по магически, почти неуловим начин, ми показа пътя, по който трябва да вървя оттук нататък. Благодаря ти, че напълни устата ми с думи, ума ми – с картини, душата ми – с емоции. Благодаря ти за несигурността, безнадеждността и разочарованието – без тях нищо от това, което ми се случи, нямаше да е истинско. Благодаря ти за пътешествията, за музиката в сърцето ми, която вече звучи с твоя глас. Благодаря ти за всичко онова, което, без да подозираш, криеш в себе си и даваш на онези, които имат честта да се влюбят в теб завинаги. Благодаря ти, че понякога, в късни часове и в тихи утрини, усещам аромата ти и знам, че е само мой, поне в тази вечност. Благодаря ти, че ми позволи да споделя магията ти и дори да си взема малко от нея за спомен. Благодаря ти, че ми позволи да бъда различна от това, което съм другаде, но по-близо до онова, което искам да бъда. Благодаря ти, че ми даде време за размисъл. Благодаря ти, че ми позволи да направя от теб и чрез теб всичко, което си поискам. Благодаря ти, че няма да се сбогуваш с мен, защото и ти като мен тайно вярваш, че пак ще се срещнем. Благодаря ти за всичко, което си, и за всичко това, което съм аз с теб. Благодаря ти, Саламанка!

Реклами

Lights off

Posted: 01.06.2012 in кутия

Saying goodbye is nothing but letting the other follow his dream just like you are chasing  yours. In order to meet again all you have to do is build a new dream together.

Posted: 24.05.2012 in кутия

Olvidamos las cosas que sólo entendemos. Recordamos siempre las cosas que,además de entender,sentimos.

F.R.

Goin’ home

Posted: 15.05.2012 in кутия

Странно е да напуснеш дома. Още по – странно е, когато това „вкъщи“ вече се е трансформирало в няколко стаи, два-три града, и още толкова състояния на духа…Защо тогава всички рано или късно си тръгваме? Защото е време да открием онова наше местенце, което, през няколко континента и зад хиляди планини, стои там,непокътнато, ничие, в очакване да го завладеем….И  да можем с една шепа мечти и раница,пълна с очаквания, да го направим наше. Скоро си идвам.

1:57

Posted: 24.04.2012 in кутия

Мечти като стъклени замъци. Спомени като пясъчни кули. Принцеси в очите на едни и привидения в мислите на други. Океани без брегове и планини без върхове, почти като онези думи без смисъл и онези усещания без причина. Онези тук и онези там,които никога не се срещат,или пък просто винаги се разминават…Празно.

Posted: 18.04.2012 in кутия

На една хапка

Posted: 19.03.2012 in кутия

Португалия е най-вкусният портокал на света – въпреки че знаеш,че ще свърши, нападаш хищно, защото изкушението е по-силно от всичко.